„ПРОЛУКА” („ТАКАЯ ТЕМНОТА И ПУСТОТА”)
Георги Богданов Борисов (р. 1950 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Натэлла Горская
Георги Борисов
ПРОЛУКА
Такава тъмнина и пустота...
Добре, че има в тъмното врата
и на вратата – огнена пролука.
Добре, че има вятър и че духа
тъй, сякаш идва краят на света,
когато просто няма край нощта.
Добре, че се държи камбанарията
с камбаната на нея и че бие тя,
щом долу на вратата се почука,
че има още някой въобще
на тоя свят да чука – и къде...
Добре, че не е църквата съборена,
макар по цели дни да е затворена
и няма син да палне свещ дори,
а нощем вътре огън да гори,
а нощем вътре огън да бушува
и цялото небе да й гостува,
но нито родна, нито чужда реч,
а само звън камбанен да се чува
и тя да свети цяла като пещ,
ако човек в пролуката надзърне,
преди да ослепее – и преди
след гостите си тя да отлети,
а него в стълб от сълзи да превърне...
Такава тъмнина и пустота...
Добре, че има къща любовта
и не комина празен на съседа,
а пилето на кръста огнен гледа,
че както свети с цялата си сила
като водата, свода отразила,
за хълма се държи – и не помръдва тя,
дори когато вик разтърси църквата,
дори когато Господ съгреши
и на безброй звезди я натроши.
Такава тъмнина и пустота...
Добре, че има в тъмното звезда
и под звездата – къща срещу църквата...
Добре, че има църква и надзърта тя
в прозореца на къщата,
когато наоколо потъне всичко в мрак
и засияе тя като от злато.
Добре, че има пиле на прозореца
и няма на прозореца капак,
че свети той и винаги отворен е,
дори когато вън прехвърча сняг.
Добре, че има мрак и светлина.
Добре, че има в къщата жена
и в дъното на стаята под кръста
тя своя първороден син прегръща.
2008 г.
Георги Борисов
ТАКАЯ ТЕМНОТА И ПУСТОТА (перевод с болгарского языка на русский язык: Натэлла Горская)
Такая темнота и пустота…
Как хорошо, что есть во тьме врата
и в них – огнем пылающий просвет.
Как хорошо, что ветер дует так,
как будто апокалипсис грядет
иль за окном ночной не тает мрак.
Как хорошо, что колокольня есть,
И, если кто-то в двери постучит,
Колокола разносят эту весть.
Как хорошо, что храм еще стоит,
и хоть весь день он на замок закрыт,
и некому свечу зажечь внутри,
но в храме ярче огненной зари
бушует пламя по ночам,
как будто сонм светил сияет там;
ни шепота не слышно, ни молитв,
лишь колокольный звон в тиши разлит,
и печью огненной сияет храм.
И если человек заглянет в щель,
то, прежде чем ослепнет он и к небесам
взовьется храм надзвездным вслед гостям,
его омоет слезная капель.
Такая темнота и пустота…
Как хорошо, что дом – любви мечта –
глядит на птицу, севшую на крест,
а не трубы, что торчат окрест,
что всеми окнами сияет он,
как будто небосвод в них отражен,
и, если пошатнется храм во тьме
и сам Всевышний, согрешив,
решит его на звезды раскрошить,
не дрогнет дом, стоящий на холме.
Такая темнота и пустота…
Как хорошо, что есть во тьме звезда
и под звездой напротив храма дом…
Как хорошо, что храм глядит
в окошки дома, и, когда
окрестность заливает мгла,
сияют золотые купола.
Как хорошо, что птица кружит у окна,
и на окне тяжелых ставень нет,
всегда распахнуто оно –
идет ли дождь, идет ли снег.
Как хорошо, что есть и мрак и свет.
Как хорошо, что женщина в окно видна:
в глубинах спальни, под крестом,
в объятьях держит первенца она.